За Нютон и Айнщайн

или "сбогом и благодарим за рибките" :) • 13.07.2009

Нютон ни даде скоростта, Айнщайн рече, че тя е относителна, освен ако някой не се чувства фотон.

В големия град трафикът е неприятно явление. И какъвто и дзвер да вземеш, не можеш да настъпиш газта при тапа. Понякога сутрин наблюдавам безкрайните опашки на светофара-проклятие ("Да те стигне задръстването на 5-те кьошета!") и се чудя.

Съществува кола, за поддръжката на която не се грижиш. Към проблема с паркирането се отнасяш напълно виолетово. И не ти пука за сини и лилави зони. И, О! ДА! тя може да те вози с три бири в корема. Може и с четири. Без да си шефа на Столична градска полиция. И има вградено управление, което ти позволява да си четеш книжката, да снимаш облаците, да си "мислиш, за каквото си искаш". Когато "управлението" уцели някоя дупка в противотанковите ни улици, не си казваш "Мамка му! Преди седмица смених гумата!", а дълбоко загрижено произнасяш "тц, тц"...

Тази кола има само един кусур: жълта е и няма как да я пребоядисаш. Това е моята любима кола в рамките на всеки голям град.

Полезно е също така, ако превозът е по-баят. Забелязвам, че и най-габаритестият джип отстъпва линията на приближаващ трамвай. В градският транспорт имаш още една екстра: това е галерията от лица и животи. Отрудената баба, завръщащият се от първа смяна работник, гъделичкащата се двойка момче и момиче-осъзнаваща се жена... Преминаваш с поглед два вагона и 30 съдби. Всяка от тях е записана на лицето и в очите. Четеш. Четеш честно — показваш им собствената си съдба. Който има очи — нека да я види.

Идва твоята спирка: трябва да слезеш, да минеш през банката, да влезеш в студиото. Приятната пауза е свършила. Започва друга приятна пауза.

...

*от събрат по мислене: сегодня врезался в лексус... и мне ничего-ничегошеньки не было))))) я ехал в автобусе