Живот като на кино

Каня се да си взема едно велосипедче и от сега жаля за безметежните трамвайни пътувания, през които имам бол време за четене и зяпане. • 25.02.2010

Докато пътуваш с надземен транспорт, естествено изключвам маршрутки и автобуси в час пик, имаш възможността да наблюдаваш един свръхширокоекранен филм. Толкова е широк екрана, че всяка сутрин ми трябват 40 минути, за да го обходя отляво надясно или обратното – зависи през кои джамове гледам. Туй – плазмите, пасти да ядат. А и програмата е доста по-интересна от стандартните ТВ канали .

В публиката наоколо също има интересни вицове, например солидния мъж на около 50 и кусур с докторска брадичка и загладени внушително бузи. Разлиства вестника си и редом със сънливото му лице изплува снимка "по парфюм" на поредната вестникарска секс-мадона. Нека речем, че нямат много общо. :)

Гледаш дремещите в седалките хора: отпуснали клепачи, изправени, умиротворени. Съвсем като адепти на нова религия в храма си – трамвай номер 20. Затъкнали в ушите слушалките на плейъра – техния проповедник. Липсва само възгласа "Амин!" преди да слязат на спирката си.

Минаваме край много добре спатаросан фитнес. През затъмнените му панорамни стъкла подскачат мастурбиращите по пътечките за бягане съвременни люде. Хора, може да се тича и навън – по стадиони и алеи. Това е научен факт!

Въобще... животът се попромени доста напоследък. Чета си читанката, а до мен един момък разтваря високопечатна книга от времето на соца. Засичат се технологии с разлика от един-два века. Но колкото и да се променя живота май ще си остане непроменено това, че (единственото, което си спомням от дълъг сън тази нощ), когато работиш – работиш на макс. Когато се веселиш, пак е на макс. И да пиеш даже – до безпаметство може да е.