Ян Козак. На лов в Бамбуйка

Това не е „Ловци в северните гори“. Ян Козак не е Ърнест Сетън Томпсън. Нито Толя е Куонаб. Нито пък е Улукиткан или Дерсу Узала. Може би не съм справедлив към Ян Козак, но неговият разказ е в пъти по-плосък.

Едновременно с това, за мен поне, тази книга има хубавото качество, че я препрочитам с удоволствие. Може би заради тази безхитростност, заради това наивно шашкане, учудване и замайване, което всеки новак изпитва, сблъсквайки се с различна среда, ценности, с различен свят. Новакът е пиле с жълто на човката. Новакът е несръчен, с гротескни движения и неадекватни реакции. И едновременно с това — единствено новакът има привилегията да подуши със свеж нос, да усети за пръв път новото. „Нищо не може да се сравни с първата целувка“.

P.S. И илюстрациите, илюстрациите!

•

Преведе от чешки Григор Ленков
„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС
София 1973

Връзки за сваляне: SFB  EPUB  FB2 | Моята читанка

•

Последна корекция: 5 декември 2018

•

обратно в библиотечка