Библиотечка 

Акио Морита, Мицуко Шимомура, Едуин Рейнголд. Произведено в Япония: Акио Морита и „Сони“

Интересна, вдъхновяваща, любопитна като съдба книга. Историята на една марка, на технологии, променили живота ни, на част от нашия свят. Оцифрована и публикувана в Читанката от друг колега (чест и почитания!). Аз имам отношение само към корекцията на грешките в текста.

Алистър Маклейн. Крайцерът „Юлисис“

Книга, в която титлата „главен герой“ се пада на един кораб. Хората са „подкрепяща роля“. Типично по английски, корабът е надарен с душа и то женска (на английски кораб е от женски род). Типично английски са диалозите, мислите, мотивите. Известна представа за това, откъде идват те може да се получи от книгите на Патрик О’Брайън.

Ани Ван де Виле. И Пенелопа пътешестваше

В тази книга непосредствено и достъпно е описано едно околосветско пътешествие. От първо лице е споделен прост и безизкусен бит и начин на живот, чиято цел е максималното усещане на радостта да си жив. Разказът е изпъстрен с ненатрапчив хумор и наблюдения над екзотични места от един свят, който по това време не е бил „Световното село“.

Артър Хейли. Колела

Още една от книжките, които биват препрочитани веднъж на 3 или 13 години. Книжка за момченца, писана от добър занаятчия, като в това понятие влагам респект, а не подигравка.

Бернал Диас дел Кастильо. Истинската история за завоюването на Нова Испания

В тази книга може да се намери всичко, което има в класическа приключенска книга, пътепис, криминале, етнографско изследване, фантастика, политическо есе. Това, което я прави уникална, обаче, че всичко, описано в нея е Истина. Такава, каквато се е случила и каквато я е видял, запомнил и записал един от конкистадорите, с които Кортес покорява Мексико.

Бернар Моатесие. Дългият път

Обичам да чета книги за морски пътешествия, но когато прочетох тази книга за пръв път, имаше моменти в нея, които не успях да разбера. След време започнах да летя и отново прочетох книгата. Така почувствах епизода с преминаването на нос Хорн. След още време започнах да откривам по малко нематериалния свят и отново препрочетох книгата. Този път в нея не останаха бели петна. То е малко като джаза, като дзен – докато не си преминал през нещо, не можеш да го доловиш и усетиш, да го научиш от книгите или от разкази. А след като си го преминал – тогава всичко е ясно, разбираемо, споделимо, та дори и с мълчание.

Валентин Тублин. Доказателства

Още една книжка от „Стадион“ и от времето, когато тепърва се чудех за какво ми е даден живота. Препрочетох я след 30 години и останах удивен колко много ми е повлияла: в избора на професия, в изграждането на ценностната ми система, в настроя към живота въобще. Новото в този прочит беше само моята позиция — по-голям съм точно с 15 години от симпатичния обикновен инженер Съчов, същия — волен стрелец с лък.

Вацлав Подзимек. Стоманена рапсодия

Приказка/сапунка за недорасли момченца. Нямам обяснение защо през година, две, три редовно я препрочитам. Може би именно защото е сапунка. Нямам представа какво е представлявала соц-Чехословакия, но не ще да е било нещо много по-различно от соц-България и в тази връзка: версията на Подзимек за чешката казарма е изключително идеологически и нравствено напудрена. Едновременно с това не мога да отрека, че съм срещнал там уникални хора. Бившият ми ротен командир и досега остава за мен единица мярка за мъж и човек.

Вера Мутафчиева. Предречено от Пагане

Рядко, но препрочитам тази книга и намерих, че грешките в нея доста ме отвличат от съдържанието. Мисля си, също, че авторът и книгата заслужават по-изчистена цифровизация,

Глеб Голубев. Гост от морето

Книжката е една много по-наивна и семпла препратка към „Понеделник започва в събота“. Гювеч от наука, фантастика, история и криминалистика, който въпреки очакванията се чете леко. Наивността и плоския (сравнен с произведенията на титаните) разказ носят отмора в нашето ежедневие. За мен е като пратеник от времето на 80-те.

Гелий Аронов. Великолепната осморка

Юношеска повест на спортна тематика — разказът се води от името на гребец в осморка. Без претенции за „фина литература“. Простичко разказва за спортните амбиции и за пътя, по който се постигат. В нея напълно липсват грижите и мислите, които са обзели съвременника — борбата за хляба, високите технологии, виртуалната реалност на компютъра, светът на консуматора. Може би затова и действа така освежаващо.

Даниел Дефо. Животът и приключенията на Робинзон Крузо

Всеки път я чета по различен начин и нямаше как да не махна малкото OCR-грешчици, които се прокрадват навсякъде. Целта на занятието е човек да се препъва не в тук-таме останали кусурчета, а в собствения си мозък и осъзнаване.

Дейвид Хауарт. Великата армада

Още една книга от хубавата поредица „Морета, брегове и хора“. Много премерено, много английска по изказ — испанската версия за случилото се с Великата армада.

Джак Уедърфорд. История на парите

За някой финансист с богата обща култура тази книга може и да е прекалено „популярна“, но както „Произведено в Япония“ и Историята е сред книжките, които често препрочитам. Затова и съм коригирал някои грешчици.

Джеймс Клавел. Цар Плъх

Освен, че се научих да правя пържени яйца с ориз, с Плъха съм преживявал много лежерни моменти. Джеймс Клавел без съмнение е майстор, занаятчия, човек, който може да натиска правилните бутони на човешкото възприятие.

Джеймс Клавел. Шогун

През 1984-85 година по телевизията течеше този сериал. Беше издадена и книгата. В един кратък момент от казармената ми отпуска успях да се докопам до нея за много ограничен период. Докато я прочета (за две и половина денонощия), имах 4 часа сън. Вдигах очи от страниците ѝ и пред очите ми пейзажа беше плосък, без усещания за дълбочина. Очите бяха свикнали да се концентрират само върху буквите.

Джеймс Кук. Пътуванията на Джеймс Кук около света. Корабни дневници

В анотацията и предговора са го казали ясно и убедително защо е интересно да се прочетат Дневниците.

Джек Лондон. Спортни новели

Отново „Стадион“. В книгата са събрани „Играта“, „Първобитният звяр“, „Мексиканецът“ и „Къс месо“, та май е по-добре да ги бяха нарекли „Боксови новели“.

Джералд Даръл. На лов за живи животни

Две чудесни книги: „Гончетата на Бафут“ и „Зоологическа градина в моя багаж“. Тази книга (точно това издание) поставиха началото на часове изпитвано наслаждение с книгите на Джералд Даръл.

Джералд Даръл. Три билета до Ъдвенчър. Двама в степта

Книжката съществува в Ателието на Читанката със статус „Замразена (подготовка)“, поради неведоми за мен причини. Взех я и коригирах някои грешки, докато четях: любим автор; мимолетен хумор; живот, изпълнен със смисъл.

Джон Клаус Вос. Смелите пътешествия на капитан Вос

Честно казано, започнах обработката на тази книга само заради това, че е от поредицата Морета, брегове и хора. Докато нанасях първите корекции, в самото начало, бях на косъм от това да се откажа – зрението ми е много ценен ресурс и не бих искал да го харча залудо. Сюжетът; гледната точка, от която се води повествованието; самият разказ ми се струваха несвързани (особено в Първото пътешествие), подходящи по-скоро за зле скалъпена приключенска книжка, отколкото за дневник на пътуване по море.

Джошуа Слокъм. Сам около света

Преди време завърших един „малък“ кръг от книгите на Чичестър, Нокс-Джонстън и Моатесие,  без да осъзная че има и Голям кръг, който започва с Колумб, който посочи пътя към Новия свят. В този Голям кръг Джошуа Слокъм пръв доказва, че е възможно светът да бъде обиколен от самотник. С неговата книга тръгват на път семейство Ван де Виле и хилядите, решили да потърсят истината сред вълните на световните океани.

Димитър Пеев. Фотонният звездолет

Книжката е научно-фантастичната версия на Телетъбис за бъдещите фенове на този жанр. Тази книга ме зариби в крехката 10-12 годишна възраст. На нея дължа Жул Верн, Артър Кларк, Айзък Азимов, за да стигна до титаните Хайнлайн, Уиндам и първи сред равните братя Стругацки.

Димо Кисьов. И ние спортувахме

Още един „Стадион“. Атмосферата на стара София, сравнително малко комунистическа идеология. За времето, когато всеки мъж е бил момче. За периода, когато от момче се е превръщал в мъж. Бих се радвал, ако прочета такава книга за моето момчешко време.

Димо Кисьов. Никола Петров — най-силният човек на века

И още една тухличка в цифровата поредица „Стадион“.

Димо Кисьов. Открадването на Дионис

Приятна за прочит книжка. Поредната тухличка в цифровата поредица „Стадион“.

Дончо Цончев. Правилата

Една от книгите в поредица „Стадион“, които ми харесват и заради които съм се заканил, че ще цифровизирам цялата поредица. Една соц-„съксес стори“, почти без примеси на комунистическа идеология.

Евгений Утин. Писма от България, 1877 г.

Една книга, неотдавна издадена и вече изчерпана. Силна с документалната си стойност като „Записки по българските въстания“; интересна, защото в нея много се говори за нас, за българите. Определено пренаписва тази история на Руско-турската война, която ни е преподавана в училище.

Жак Ив льо Тумлен. „Курун“ около света

Когато започнах работа по тази книга (и за пръв път я разгърнах) първата ми мисъл беше: „Сега разбирам, защо поголовно мразят французите.“ След това се сетих за Моатесие и оттеглих обобщението. Докато я работех (и четях) почти не промених мнението си. Не бих похвалил автора за литературното му майсторство, нито екипа от „Георги Бакалов“ – впечатлението е, че преводачът/редакторът никога не са виждали книга, посветена на морски пътешествия.

Едмунд Нижурски. Способ за Алкивиад

Това е една книга от времето на „Войната на таралежите“. Проследява перипетиите на борбата между „бандата на рекордьорите“ и Учителското тяло в едно обикновено полско училище. Въпреки неочакваните обрати и кризисни ситуации, в които се оказват и двете страни, накрая и ученици, и учители триумфират, макар и за едните, и за другите резултатът е неочакван, а развръзката — драматична.

Едуард Бас. Единадесеторката на Клапзуба

Поредица „Стадион“. В началото на работата по тази книга идея нямах защо и с какво ме е впечатлила во време оно. И вчера сутринта, в трамвая, дочитайки коректурата на електронната версия, разбрах. Разбрах, вденах, отново ме трогна.

Иван Стоянов. История на Българското възраждане

Конспект по Историята. Заглавието присъства в Читанката. Копието тук е с нанесени някои правописни корекции.

Карлос Кастанеда. Силата на безмълвието

Исках да си я препрочета и се натъкнах на обезпоително-дразнещо ниво на грешки. Хубаво е да се ползва понякога аФтоматичен проверител поне.

Ким Хюн Хий. Сълзите на моята душа

Още една книжка, която сравнително редовно препрочитам, без да имам никаква идея защо го правя. Но дори и с това си е заслужила правото да бъде оцифрована :)

Майкъл Крайтън. Фатален срок

Спрямо сегашната версия в Читанката, са нанесени около 200 корекции: предимно по структурата на текста. Оправени са и някои упоритички OCR-грешки, с което книжката става още по-приятна за четене.

Манфред фон Браухич. Борба за метри и секунди

Когато я прочетох за пръв път и препрочитах преди около 40 години, освен от разказите за Състезанието, бях силно повлиян и от рисунките на корицата, от красотата на болидите.

Негенцова-Владинска. Разумно използване на закланата свиня

Едно интересно издание, което почти ме изкьорави, докато го пренабера. Да се чете и ползва!

Нейъми Джеймс. Насаме с морето

Започнах цифровизацията на тази книга, за да си оправям „вкуса“ от работата по „Курун около света“ на льо Тумлен. Започнах я, защото беше сравнително малка по обем книга, без всякакъв спомен за какво и как е писано в нея. И бях много приятно изненадан.

Робърт Луис Стивънсън. Островът на съкровищата

„Островът на съкровищата“ – една от задължителните книги на всяко хлапе поколения наред. Настоящата книжка е мелез: текстът е свален от Моята читанка, а за илюстрациите дълго дебнах, докато се появи на антикварните щандове именно онова издание, което за пръв път разгърнах преди 40 и кусур години.

Новко Яворски. Три юнаци фронтоваци

Една серия от четири кратки новели, посветени на това, което наричахме „казармата“. Без да е „висока литература“, обичам да я препрочитам от време на време.

Пол Джонсън. Съвременността. Светът от 20-те до 90-те

Уникална книга за всеки, който има отношение към съвременността. Един конспект на всички знаково определящи събития през 20-ти век.

Робер Мерл. Добре охранявани мъже

Понеже обичам да я препрочитам. Затова нанесох 3-400 корекции във версията от Читанката.

Робин Нокс-Джонстън. Светът, който ми принадлежи

Трима човека в кратък интервал от време и със сходни мисли обикалят света около нос Хорн. Робин Нокс-Джонстън е един от тях. Пътеписът му е интересен и сам по себе си, а също така в комбинация с „Дългият път“ на Бернар Моатесие и „Джипси Мот IV около света“ на Чичестър: океаните и маршрута са едни и същи, и едновременно с това — толкова различни.

Робърт Хайнлайн. Звездният звяр

Корекция върху досегашната версия в Читанката. Всъщност това е едно от най-хубавите неща на електронните книги (както и въобще на електронните медии): че за всеки е възможно да нанесе корекции върху дадено произведение, а ако то е и със статус „open source“ – и да разпространи подобреното издание.

Робърт Хайнлайн. Звездните рейнджъри

Любима книга на две поколения Баръмови. И не, Хайнлайн не е пророк и съвършен и с него може да се спори, но именно провокацията му го прави толкова ценен автор.

Робърт Харис. Да продадеш Хитлер

Доста спорна за мен книжка. Намери място в плана за цифровизация като някои други – единствено защото ги препрочитам, без, обаче, да разбирам защо.

Сат-Ок. Земята на солените скали

В коментарите в Моята читанка някой оспори документалността на книгата. Не съм на „ти“ с темата, затова няма да взема страна в спора. Лично за мен книгата си остава свежа и истинна. История, която деликатно внушава уважение към нашия свят. Не този на магистралите и технологиите, а този, в които сме се родили и живяли дълго-дълго.

Стефан Цвайг. Шахматна новела

Честно казано, за пръв път се запознах със Стефан Цвайг и не мога да отрека, че пише майсторски и увлекателно!

Стивън Кунц. Полетът на Интрудър

Последната (засега) цифровизирана книжка е всъщност първата, с която се пробвах на това благородно поприще преди доста време. „Полетът на Интрудър“ и „Завръщането на Интрудър“ бяха точно тази първа баница, която винаги пресяда. Дълго време пазих нескопосно цифровизираните копия за времето, когато ще си седна на трибуквието и ще ги оправя.

Стивън Кунц. Завръщането на Интрудър

Втора част от поредицата за Джейк Графтън. Оказа се, че има още десетина книги, но уви — не са преведени на български. Сюжетът е идентичен с този на първата книга, но не литературните ѝ качества са важни, а документалността.

Том Кланси. Патриотични игри

Коригирана спрямо версията на Читанката. Добавена е и корица (от първи том – в електронното издание двете книги са обединени).

Фредерик Форсайт. Денят на Чакала

Почти перфектно подготвена в Читанката, но няма ръкопис без грешки, а книгата заслужава да бъде перфектна. Затова са и моите 5 стотинки.

Френсис Чичестър. Джипси Мот IV около света

С тази книга (отново от поредица „Стадион“) завършвам една логична поредица пътеписи на „самотници“. Интересното е, че Чичестър по един или друг начин вдъхновява и Нокс-Джонстън, и Моатесие. Пътешествието му е наистина уникално. Описано с пестеливи думи, човек трябва да преполови книгата, за да почне да възприема изказа му и сдържания английски хумор.

Хенрик Сенкевич. Кръстоносци

Надали може да се търси обективност тук. И все пак: завладяваща е именно необективността на приказката, която предхожда реал-политик.

Христофор Колумб. Дневници

Особено четиво. Като литература – Среден (3--). Сведенията, за които Колумб се кълне, че са верни, призовавайки за свидетели Библията, Бог и светците, са много меко казано неуточнени. И все пак, и все пак – това е запис на събитието, което е увеличило познатата площ на земното кълбо почти двойно и е положило началото на редовните плавания през Атлантическия океан. Всичките неточности и крупни грешки, постният речник и неуверения словоред, са неразделна част и белег за постигането на нещо ново: Новия свят, нови хоризонти.

Чарлз Чаплин. Моята автобиография

Както всяка хубава книга, и в тази продължаваш да намираш все нови и нови идеи, мисли успоредно с преживяното, прочетеното. Непрекъснато ти се дава и дава.

Ърнест Томпсън Сетън. Ловци в северните гори

Повече от 30 години търсих тази книга по всички антикварни щандове, покрай които минавах. Накрая се появи в  Книжен пазар. Моменталически книгата беше закупена и с ударни темпове – оцифрована. Книгата е сравнима с „Робинзон Крузо“ и може да бъде четена с удоволствие от всички на възраст от 7 до 107 години.

Ъруин Шоу. Богат, беден

Както винаги, когато препрочитам книжка, за която съм сигурен, че в обозримо бъдеще отново ще препрочитам, гледам да оправя грешките. И на мен да ми е по-хубаво, а и на другите, които ще си свалят книжката от тук или от обновената версия в Читанката, да не им се спъва окото в механични грешки.

Ян Козак. На лов в Бамбуйка

Това не е „Ловци в северните гори“. Ян Козак не е Ърнест Сетън Томпсън. Нито Толя е Куонаб. Нито пък е Улукиткан или Дерсу Узала. Може би не съм справедлив към Ян Козак, но неговият разказ е в пъти по-плосък.

Ясен Антов. Когато две и две правят пет

Поредица „Стадион“. Определено няма да ми стане любима книга.