Новко Яворски. Три юнаци фронтоваци

Една серия от четири кратки новели, посветени на това, което наричахме „казармата“. Без да е „висока литература“, обичам да я препрочитам от време на време.

Какво се опитвам да не забелязвам в тази книжка? Пропагандата, разбира се, макар че и тя е свидетел за онези времена. Тя диктува донейде сюжетите. Заради пропагандата грубо е нарушена правдата на казармения бит (поне този, който аз познавам). Пропагандата замества до голяма степен психологията и правдината и въпреки това... не успява да ги съсипе съвсем. С което плавно преминаваме към следващия въпрос.

Защо препрочитам тази книжка от време на време и защо я оцифровах? Защото тази книжка никога повече няма да бъде издадена. Сиреч, тя попада в Червената книга на книгите. Защото ми напомня времето, когато откривах магията на писаното слово. Напомня и за времето, когато (поне официално) мотивацията на човек не включваше непременно кинтите. Наивният, глуповат хумор. Плоските, едномерни образи. Дори и те могат да са плюс в една новела с обем 30-40 странички. Заради пропагандата дори и отрицателните герои са с ангелски ореолчета над шапките, но това не пречи да има някакво съответствие с реалността. Мога да потвърдя, че в армията човек се среща с интересни предизвикателства и интересни хора (наскоро бях на погребението на ротния ми командир — образец за човек и мъж).

Книжката ми харесваше и преди двете години казарма, а и сега. Всеки е свободен да я чете (или да не я погледне) с каквото си настроение иска. Хубаво е, ако това настроение е ведро.

•

Държавно военно издателство
София, 1974

Връзки за сваляне: SFB  EPUB  FB2  DJVU | Моята читанка

•

Последна корекция: 7 март 2018, 20 април 2018, 30 декември 2018 DJVU (Еми)

•

обратно в библиотечка