Автоцитати

 

за Марушка

CMYK (Фир-фарбен)
Неизвестной полиграфистки посвещается.

Жълто
Жълтото е цвят прекрасен
щом опънеш го по раменете.
Жълтото е цвят опасен –
чуваш коментара на мъжете.

Магента
Хьлмове и долини
жарко греят във магента
Тъй и Рила ще се пременѝ
ни донесоха агенти.

Черно
Черното е пълно със финес
и пране не иска даже.
Черно ли е бодито ти днес –
утре пак ще е – дори да се омажеш.

Циан
Бяло гьльбче лети 
          (символ на вяра, надежда)
в небе, изпълнено със циан –
ще ли дочакаме и тази одежда –
пита се народът събран.

 

Портата на хана
(Ода за устата женска)

Слънце изгря и пладне стана —
отвори се портата на хана —
от нея навън излиза кервана.
Час, два, десет — край няма.

В него куцо, сакато се влачи, 
редом глупакът с мъдреца крачат.
Шуми народа, вдига се глъчка,
а портата бълва, га че някой я ръчка.

Боботеща буря и гръм небесен,
на потока ромон, на птиците песен —
човек се задъхва, зловещо понесен, 
а тълпата набъбва в прохода тесен.

Полунощ минава, потокът не спира —
ханджия дащен порти не подпира.
Може вина да има изпитата бира,
а може — главата, що не увира ...,
           обаче потокът не спира ... 

 

Марушка

Наш’та кротка Марушка,
кой ли я не взе на мушка.
Вървиш по цеха — няма крушка —
там някой тегли пушка
на нашата мила Марушка.

Марушка, Марушка,
под полата ѝ никой не рушка —
всеки гледа надолу под бялата гушка, 
дето чифтът дрънкулки се люшка
на наш’та кротка Марушка.

За прослава на Марушка —
всеки тачи таз гугушка, 
грейнала кат’ 100 вата крушка
щом съседа си намушка
с езика, остър като чушка.

Стихосплетец Асен Баръмский

 

Диета

До ’95-та Марушка бе мома напета,
но, Дядо Коледа, не щеш ли, дари я с диета.
Трохичка хлебец, стрък коприва – 
(денем пости) – вечерта набива.

Ден подир ден, килограм след килограм – 
замириса вече на тамян.

Слабее Марушка, но щом спадна корема, 
други при нея стана проблема.
Спешна нужда почувства – от нов гардероб,
без да е на модата роб.

Ден подир ден, килограм след килограм – 
замириса вече на тамян.

Успя Марушка да си смени силуета,
заглеждат я вече млади момчета.
Мераклии стари, зидаро-мазачи,
професори и депутати също я тачат.

Ден подир ден, килограм след килограм – 
замириса вече на тамян.

Не цъфти усмивка обаче на устата желана,
за веселба и радост душа не й остана.
Тревога! Сбра се спешно колектива –
и намери панацея – в пургатива.

Ден подир ден, килограм след килограм – 
замириса вече на тамян.

Цветуща Мария беше – обърна се в икона,
останаха й две очи, косата и ... балкона.
Диетата страшна, инатът й див
я обърнаха от мома – в негатив.

Ден подир ден, не килограми, а мощи –
продължава диетата още...    

 

 

Криза

Нашата Машопитенция
си остана мома с претенция
в туй време трудно и вълче,
дето всеки от глад се гърчи.

На познатите и съседките
им се късат подметките 
да обикалят, да търсят, да дирят
Мъжа, от който парите извират.

„Спонсор ми дайте!“ - вика Мария,
вика й се стряска всеки комшия.
Звънци, телефони дълго звънят —
един след друг се кандидати редят.

Строени, с костюми и червени рози,
с портфейли дебели, с вратове — носорози,
те тръпнат, очакват със свити сърца
кога ли, на кой ли Мария ще рече: „Да!“.

Но с поглед суров ги фиксира Мария,
съска злобно, нарежда: „Не ща ги тия!
Този е грозен, онзи пък тъп и няма пари,
дебелакът в края има само три коли.“

Рече обекта на толкоз желания: „От днес,
искам да ме возят само с Мерцедес!“.
Тръгна си грозния, пропи се тъпака,
на бедния, дебелия му угасна мерака.

Тропна с крак Марушка и всички отряза, 
че изисквания за спонсор високи показа.
Затова си стои зад компютъра свита —
без лев, но с червено „Ферари“ в мечтите.