По повод 1 юни

 

Споделено от Шиката и сие

Тиберий Баръмов

И понеже е хубав и слънчев ден на детето, намислих да ви поздравя с една история, пък ако някой сподели подобна - още по-хубаво. Защото кой не е вършил глупости като малък : )

Та... вашият покорен слуга е на ок. 5-6 години, значи действието се развива в благополучните за страната ни 1995-1996. Надвечер така, към 5-6 часа (смрачаваше се вече, значи есента ще да е било) беше изпратен от родителското тяло на важна и отговорна мисия - да снабди нашето домакинство с протеини, по-конкретно "половинка кренвриши". Потеглям аз на бой, въоръжен със съответните финикийски знаци, към далечни земи (обектът е гаражна бакалия на няколко минути път) и на половината от това разстояние усещам, че съм забравил какво трябва да купя. Изпълнителността надделя над срама (и не за пръв път тая вечер) и се връщам да попитам "а какво трябваше да купя". Родителското тяло преодолява съмненията си в интелектуалния ми капацитет и възстановява данните, изчезнали от моя твърд диск.

И така, потеглям отново на бой и стигам до магазина (продавачът беше момък на ок. 20-25 години, явно неподготвен за сблъсъка с Мен). За беда обаче в този момент паметта ми изневерява, а явно ми е убягвала и концепцията за грам и килограм, защото събирам целия си петгодишен авторитет в една повеля и изричам "Половин кренвирш, моля!". Бе гладни, гладни години, ама чак толкова... Изстрелът идва от упор върху момъка, сянка на съмнение омрачава лицето му и запитва "Сигурен ли си, че са ти казали половин кренвирш?". Възмутен, че волята ми се поставя под въпрос, потвърждавам. Клиентът е винаги прав, дори и идиот, така че той чинно отрязв и увива в необходимото (половин) парче хартия въпросния продукт. Вероятно е псувал наум почитаемото правителство на господина Виденова, че е докарало народа до тая мизерия. Съжалявам само, че е било наум, иначе вероятно щях да се включа. И така, прибирам плячката и триумфално се завръщам към родното огнище.

За мое огорчение обаче вместо акламации и "Помни, че си смъртен!", вкъщи ме посреща смях от бащина страна и потвърждение на най-мрачните съмнения в моя интелект от майчина, гарнирани с кратка лекция за килограма, състояща се в баааавно и отчееетливо натъртено повтаряне на "по-ло-вин-ка!". Все едно учите папагал да говори.

И тук моя милост е принуден да се върне (историята мълчи какво се е случило със самотното половин парче) и да пристъпи за втори път тая вечер прага на въпросната бакалия, но вече като каещ се грешник, и да призная, че може би наистина не са ми казали "половин кренвирш", а половинка. Облекчението явно се изписва върху лицето на продавача (един Господ знае колко е мислил и оплаквал жестоката ми съдба) и той ми увива поръчаното количество от 500 гр. месоподобен продукт, с който вече се връщам у дома.

И така, поуката е такава... Чувайте, като се говори : )

 

Lazar Getzkovski

Аз пък веднъж, трябва да съм бил около десетгодишен, както си скучаех един следобед вкъщи и несъзнателно търкалях по масата насам-нанам един средноголям домат, кой знае защо се почудих, дали мога да го лапна целия, което, за да не тъпча безцелно мирозданието и направих. Това, което последва, мога да определя единствено като кошмар: твърдичкият зеленчук, който влезе, трябва да призная, малко трудно се оказа голям точно колкото максималния отвор на челюстите ми, което предизвика проблем, за който не бях предполагал, а именно, в устата ми, на границата на гърлото започна да се събира неочаквано много слюнка, която не можех да преглътна поради максимално разчекнатата си челюст, която беше абсурд да затворя или да дъвча, домата не можех да извадя по никакъв начин, защото изпълваше устата ми плътно като излишно прецизен калъп... Паникьосах се и започнах да ходя бързо в кръг с наведена надолу глава за да не се удавя в слюнката си, която съответно течеше по пода и по мен, представяйки си д-р Йеремиев от Пирогов, който скоро ми беше шил веждата, да казва "Сестра дайте назъбеното трионче да разширим малко устата на тоя юнак!", когато ми дойде и спасителната идея: взех една вилица и, наведен над мивката започнах да ровча в достъпната част на подлия зарзават... В мивката течаха лиги и доматен сок, кой знае защо и доста сълзи, без да съм ревнал, но след малко бях онтел достатъчно материал за да бръкна и по некрасив начин и давейки се да извадя коварния глобоид...Изобщо, от скука и глупост се вкарах в ебати приключението!