Цикли

Оряховица, 13 юли 2026

Майка ми казваше, че съм циклофреник. Може и да е било вярно, знам ли. По това време бях в околопубертетна възраст и макар че в ония дни пубертетът не беше такова бедствие както сега, все пак явно е давал отражения. Думата ми е за друго. За циклите и периодите, през които преминава човек в живота си.

Осъзнах го кристално ясно един хубав ден през 2005 година. Ранен следобед, бачкаме си с Маринка в офиса и някак си се усетих безметежно в равновесна точка. В средата на един период. Периодът се характеризираше с относително стабилна работа. С утвърдена рутина: четири дни бачкане по 10-12 часа, а петък, събота и неделя – летене на Сопот. В къщи: каквото – такова. С други думи – едно и също, ама в хубавия смисъл. Знаех кога започна този период: в момента, в който работата ми се превърна от оцеляване в предсказуемост. И знаех, че ще свърши. Хубав период е, ама ще свърши до някоя и друга година и ще дойде следващия. Със своите си хубавини и минуси, със своята си предсказуемост и рутина.

Всичко е на периоди. Понякога, както големите, средните и малките скоби, те се вписват един в друг, но винаги са ясно различими, ако успееш да спреш за момент и да обгърнеш с поглед живота. Десетгодишен се прибирам вечерта след цял следобед игра на двора – уморен, мръсен, но тялото някак си особено звъни. Стискам топката в ръка и преди да звънна да ми отворят, се спрях. На десет години Пипи Дългото чорапче с Томи и Аника си казаха, че не искат да поресват. Та и аз: замислих се с десетгодишния си акъл, че това е едно разкошно, мое си, каквото няма да се повтори никога, най-щастливото ми време. И позвъних.

Проблясък-светкавица имах и една вечер. Бе каква ти вечер – беше си нощ направо. Тогава през деня работех моята си работа, а вечерта докъм два-три през нощта помагах на приятел. И така – горе-долу месец време. Та, както си редях рекламни карета, ме споходи една много особена вътрешна тишина, пауза. И в средата на тази пауза – ясното, категорично, несъмнено усещане и знание, че всичко, което съм дължал в живота си до този момент, съм го върнал. Не на някой конкретно, не пари, внимание, грижа, а всичко въобще. Вече съм на чисто. Не дължа нищо. Отсега нататък какво ще бъде – дали ще трупам нови дългове или пък ще се раздавам – не знам, но в този точно момент съм на чисто. Разкошно усещане, след като още ме топли.

Цикли и периоди. Понякога са миг, а понякога – десетилетие. Като дялани камъни в дувар – малки и големи.