Да се издължиш!

Има моменти в живота ти, които идват и си отиват ненадейно — неканени, нечакани. Идват и си заминават. • 15.08.2009

Преди време... седя си и си работя, сврян в малка стаичка. Нито офис, нито студио беше. Когато влезеше в нея, човек я усещаше като малко по-широчко палто, а не като помещение.

Работният ден е минал, Марина си е тръгнала, а аз продължавам нещо да таманя. По това време напрежението беше диво и усещането, че непрекъснато си на ръба на бръснача, не спомагаше за душевния комфорт.

Изведнъж като вълна, заливаща мократа ивица на плажа, ме връхлетя спокойствие, вътрешна тишина и ясното осъзнаване, че към тази дата, час, минута, секунда и миг аз съм платил всичко, което съм дължал. Беше без думи, но ясно и категорично. Сякаш някой ми рече "Дотук — квит си!". Ясно беше, че за в бъдеще ще продължа да правя нови "дългове", да давам и да получавам, но за този момент бях в перфектен баланс. Абсолютен, несъмнен!

Оттогава съм имал само един друг подобен момент, който си спомням... или не — два са. Не знам дали това е просветление, дали е случайно съвпадение на атоми и вектори в пространството и времето. Боряна ми показа, че тези "съвпадения" са реалност. Живея според тях...