Добрият, лошият и злият

едни задочен диалог за отношението към хората • 26.07.2009

Отношението на човек към човека не може да се мери на килограм и зависи от много фактори. На първично ниво е "Дошъл си — добре дошъл! Отишъл си си — още по-добре!". Казано другоче: настъпиха ме — ще си го върна, погалиха ме — я дай пак от същото и не се туткай.

Най-старият бизнес в света е стигна до десетте божи заповеди.

Обичам да откривам топлата вода и ми допадат пътечките, които сам съм си извървял. Затова деля хората на три. Най-многобройната група — почти целия свят, е безлична маса, с която взаимодействам чрез труда си, но нямам личен контакт. Останалите са условно казано добри и лоши.

Сред "лошите" има наистина типове, пред които трябва да пуснеш всички защити, за да не те товарят с лошотия или безхаберие. Но има и такива, които притеснявайки те, стимулират мисленето и израстването. Кастанеда имаше термин за този тип хора и добре го беше описал.

Поглеждам с удоволствие към "добрите". Това са хората, които ми дават усмивка и помощ. Които осмислят живота ми. Нормалното поведение на човек в този случай е да лежи като котак на припек, да очаква да продължават да го чешат зад ушите и да мърка. И когато това спре, да бъде искрено озадачен.

Когато някой ти дава от себе си, грях е да го оставиш да се изпразни заради теб и да попилееш дара му. Когато ти сторят добро, не се наслаждавай бездейно на щастието, напротив — постарай се да покажеш колко е било приятно. Нека сам да го усети. Много хубава дума е думата "адекватно". Адекватно поведение към благодетел е благодеяние. Също и думата "активно" ми се нрави.

Активно адекватно поведение е лошите да не могат да ти навредят, а да те учат. Добрите да не те разглезват, а да оформят блестяща сфера около теб, така както и ти си част от тяхното светло обкръжение.

. . .

Същите две думи важат и при отношение към работа, спорт, хоби и всякаква друга дейност. Слагат знак на равенство помежду им и ги заместват с термина "лично отношение към света".