Мня-мня

Заглавието е едно такова никакво, защото и позицията ми в случая кучета я яли :) • 22.02.2010

Ако говорим за българските градове, за мен поне няма по-нервен и по-смилащ нервите на човек от София-града. Лесно е за човек, който не го познава, да се почувства загърбен от тълпите. Лесно е за човек, който го познава от перспективата на автобусната спирка на "Плиска", да получи усещането, че е песъчинка, която бурен поток се старае да смели на още по-ситни парченца. Дори и да я познаваш отвътре, с все чудатостите й и хубавите хора, които се срещат, няма как да махнеш с ръка на прашното небе, което съзираш, навлизайки в софийското поле. Тежкият пушек, който всеки от нас пуши всеки ден. Това е град, в който по-бавното е по-бързо, в който трафикът прекроява рекламите на всеки един производител на автомобили.

И когато кацнеш в някой по-малък град: Стара Загора, Велико Търново, Сопот, Благоевград... тогава сякаш попадаш в друг свят, в който въздухът е по-плътен и хората се движат по-бавно и по-спокойно. Лицата са други, не така изострени от напрежението. Както казваше Титаренко във "В бой идут одни старики": "а воздух здесь голубее, а трава здесь зеленее" :)

И едновременно с това сред такива хора се усещам като хищна риба сред маринована копърка - по-повратлив, по-ефективен, с по-бърза и по-дълбока мисъл. Знам, че съм расъл във враждебна среда. Не мога да си позволя лукса да изчакам някой подробно да ми сдъвче всичко, затова съм се приучил да захапвам от половин дума. Водите, в които плувам са бързи, а камънаците наоколо са остри. И съвсем естествено са изградили различно създание от тези, които се раждат и възпитават в спокойните и слънчеви плитчини.

Ето ти я дилемата - от една страна ми е приятно, когато се усетя в спокойни води, а от друга страна - не се харесвам в копърковидна форма и състояние.

Преди време четох една култова за фантастиката книга: "Дюн" на Франк Хърбърт. Свободните хора спечелиха битката за живота си именно защото бяха възпитани и отраснали в изключително сурови условия, които бяха моделирали от тях сурови бойци. Разбрали секрета на тяхната непобедимост, те бяха решили уравнението по техен си начин: започнаха да превръщат планетата си в рай, но оставиха значителни части от нея способни да възпитават адски бойци. Това беше техния начин.

Не ме напуска съмнението обаче, че този вариант работи само "на книга". Остава за домашно :)