Нещо

или за паразитните думички в дизайна. • 06.02.2010

Най-лесно се забелязват в речта. От малък ме усмихваше навика на баба да замества много от конкретните имена на предмети и състояния с "такова". Мина време и се срещах с различни хора. Някои от тях вместо точка в края на изречението слагаха "и така нататък". За други професионалният речник замени нормалната, точната дума и вместо да "обсъдим", "поговорим", "разменим мнения" ние "коментираме". Наскоро се заслужах в текста на хубава стара българска рок-група: на няколко пъти простърга в ухото ми думата "нещо", "неща".

За себе си мисля така: Умението на писателя било да намери точните думи на точното място. От мен Толстой няма да стане. Нито Стругацки. Пушкин пък – съвсем. Но се опитвам да бягам от лекото, от прекалено много "нещо" в изговора ми. Така се опитвам да поизмъча мозъка си, за да не прашасва. Така се опитвам да направя думите си по-разбираеми, и речта – по-емоционална и образна. Така овеществявам самоуважението си и уважението към събеседника.

Същото е и в работата ни. Вчера ме питаха за цената на изработка на флаш банер при нас. Оказа се, че е над средните. Откъде идва разликата? Без да съм провеждал маркетингово проучване знам, че разликата идва от това, че дизайнът ни не е "копи-пейст" от безименен интернет сайт за евтини логотипи и изображения. Разликата идва от това, че сутрин започваме работния си ден не като раздаваме карти с дневния график от типа "лого за АБВ: 2 часа", а с разбор на полетите, с обсъждане на това кой до къде и как е стигнал и къде може да се подобри. Разликата е, че предаваме на клиента проекта, когато сме убедени, че това е най-доброто, което можем да направим, а не когато нечия минутна стрелка кацне върху часовата.

Разликата е, че се опитваме да не използваме паразитни "неща" в дизайна си. Стремим се да стане така, че всеки елемент, цвят, шрифт да е точния и присъствието му да е обосновано и необходимо. Стремим се работите ни да са не само "красиви", а да са адекватни и грамотни. Стремим се да имаме отношения с клиента, които не са подчинени на стандартна схема и скован график, защото понякога се случва на човек да му потрябва повече сила, помощ, съдействие. Случва се да прави усилие, което е на ръба на възможностите му и тогава е необходима подкрепа, надминаваща обичайното ни задължение. Тогава най-ясно се усеща, че работим в екип и усещането е един път!