София-Лондон-София. Ден 3
Лични писанки и преживелици зад Канала • 28 декември 2024
На другата сутрин, след сутрешното кафе (голямо дундуркане ни дундуркаха домакините) Вили ни изведе на разходка из центъра, докато Румен приключи работния си ден. Ирен е идвала вече тук и не ги вижда за пръв път тези хубавинки, но на мен ми беше първица. И първото нещо – возенето в автобус на втория етаж. Вили много хубаво си ме предупреди да внимавам, но сърце мъжко не трае. Качихме се горе, за да зяпам през прозорците по дворовете на хората и се оказа, че лондонските шофьори се опитват да сготвят шейк от пътниците.
За разлика от автобусите метрото им вози като китайски влак. Нищо не трепва. Тръгва и спира с меки лапички. За него се грижат добре, въпреки че понякога го оставят гладно. Един апарат глътна картата на Ирен и щеше и пръстите ѝ да отхапе. За щастие Вили намери абориген, който уговори апарата да върне картата на жена ми. Метрото е сравнително дълбоко прекарано и като попаднахме на една станция в Ситито, се намерих насред декорите на „Бразилия“. Въобще метрото е голяма работа и за пръв път го оцених навремето в Москва. Въпреки, че градът е колкото една България, в него беше невъзможно да се загубиш заради метрото. Накъдето и да вървиш, максимум до два километра има метростанция. Смъкваш се долу и по картата се ориентираш. Ситуацията в Лондон е още по-добра заради Гугъл Мапс. Само трябва да внимаваш да ти е зареден телефона.
Изпълзяхме от земните недра и започна дълга разходка със снимане, Парламента, Даунинг стрийт, Бъкингамския дворец, парк с лебеди, с патета, с катерички и тути кванти зоопарк. Чакаме Румен в Pret A Manger, непретенциозна сандвичарничка, която има същото преимущество като Макдоналдс: нещо приемливо и постоянно по цена и качество навсякъде в града. Обаче в нашата нямаше тоалетна.
Тоалетните са най-посещаваните забележителности в Лондон. Не, че човек прихваща проблеми с бъбреците от влажния въздух. Просто в град, в който един час път от точка А до точка Бъ е за здравей-здрасти, подобно заведение винаги трябва да е подръка.
Румен довтасва и цялата група на Шаро се отправяме към Бонд стрийт (отново зей-пазар) и да търсим WC. Макар че тоалетната беше по-търсена, богаташката улица впечатлява повече с уникално-разточителните коледни украси, което ти говори: „Колкото и да си платил, пак е малко.“ Говорихме си после с Ирен на тема освежаването на унили и депресивни местенца и се учехме от английската рецепта: големи червени автобуси и много светлини. И както повечето английски рецепти – действа безотказно.
Отново социална реклама, базирана на шрифта. Камионче на строителна компания, което да не те е срам да го прекараш по Оксфорд стрийт. Последната снимка на указателна табела в синьо ме привлече заради точката. Бял надпис с червена точка на син фон. Какво говори той, освен че входът е надясно? Това, че табелата е проектирана от дизайнер. т.е. отделено е внимание от страна на общината. На нормален човек посмъртно няма да му хрумне идеята да боядиса една точка в червено и само точката! На дизайнера само това му дай – да вапца. С което табелата става по-информативна и освен това е издържана в багрите на националния флаг.
Мисля си, че за Англия социалната реклама не е самоцел, тук тя е призвана да върши полезна дейност. Тя работи ведно с драконовите мерки срещу повишената скорост и корупцията, например. Така си мисля аз. Вярно е, че цената не е без хич. Мен, ако ме заставят да си купя чисто нова кола, фалирам и се качвам на велосипед. Румен пък се шашкаше там, където има инсталирани камери, защото няма да се размине с размахване на показалеца и „К'во праим сега?“. Не е гот да си наплашен като заек, но той теърди, че има смисъл. Хайде да не е прав. Хайде и аз да бъркам, но през зимата в средата на Лондон се диша с пълни гърди чист въздух и не се усещат никакви миризми, освен от вкусни мръвки.
Като казах „вкусни мръвки“, ето и последното силно впечатление за деня, който е съставен само от силни впечатления: стейк. Трябваше да стана на хиляда години, за да разбера, че идеята, която съм имал за тази манджа, е сбъркана. Не съм прекалявал с тази храна, че много люти, особено откъм цена, но съм тествал стейк в елитно софийско ресторантче с отлична кухня. Е, на цена го бяха докарали. В Брюксел колеги от голямото дизайнерско добрутро ни заведоха в автентичен реномиран ресторант, но припаданията около „реър“ и „уел дан“ отново ме отминаха. За Ирен не знам дали е опитвала преди това, но аз получих откровение. Не съм предполагал, че една мръвка може да е толкова вкусна! Поднесоха го върху нагорещена каменна плоча за да си го досготвиш както на теб ти харесва. Вдигна се шум и пушек из цялото заведение, но вкуса, вкуса! Към мръвката за максимален ефект се полагат три соса, пържени картофи колкото-толкова, червено вино на корем и сервитьор с английско чувство за хумор.
