Дневниците на дилетанта 4. Някои особености на парапланериста

За летящите, които живеят между нас, маскирани като нормални.

Практически няма нормален човек сред хората, които летят. Нито един нормален няма да си окачи задника на чаршаф и да тръгне из небесата да гони Михаля. Но ако тръгна да разправям поотделно за всеки един кукумицин няма да стигнат битовете и байтовете на всички гугълски сървъри, затова ще обобщавам някои странности, които са общи за летящото племе.

Езикът

Езикът им е чист български като думички и строеж на изречението. Дачи, обаче, първа забеляза, че непривикнал човек дава на късо и не може да вдене почти нищо. Състави и Речник на парапланериста, и то в много правилен контекст, обяснявайки подробно всеки термин. Тук се опитвам да изясня за себе си „що така, бе, Миме“ се случва на този неразбираем български.

Проблемът е в това, че нормалният човек живее в 2D пространството. Най-близо до третото измерение са търновлии: „В Търново има три посоки – нагоре, надолу и по стъпалата“. Всички останали сухопътни се движат в равнината – напред, назад и встрани. Пилотът живее в 3D. Нещо, което винаги ме е шашкало. Крачиш по старта, зяпаш облаци, ветрове, вживяваш се в „условията“ с една дума. После излиташ и още с първите метри височина започваш да усещаш като птица – не според релефа, а според въздуха и теченията в него. Всеки път едно и също чудо. От там и разликите във възприятията и изразите. Сухопътникът просто не попада в такива ситуации.

„Навинтих се в термиката и земята стана на карта“. Лаконично, пълно със смисъл до последното междуредие, изречение. Обяснено нашироко: „термика“ – широк 20-30 метра стълб от топъл въздух, който се издига нагоре. Парапланеристите, орлите, щъркелите и други фъркати го ползват за да набират височина. „Навинтих се“ – термиката е относително тясна и за да останеш в нея, държиш постоянен завой. Траекторията ти е точно като тирбушон или винт. „Земята стана на карта“ – когато излиташ, около теб има баири, дерета, с една дума – релеф. В момента, в който набереш дори половин километър височина целият този релеф се изглажда, хоризонтът кривва леко и „земята става на карта“ – абсолютно плоско изображение. Всичко това е побрано в няколко думи.

„Окичих се на дървото“ – кога и къде другаде имаш шанса да гушнеш върха на двайсетметров бор с все крило и върви като коледна играчка. А понякога разликите са в контекста. „Удавих се“ – жив и здрав си, но не си се закачил за някоя термика и плавно, и леко си загубил височина и кацнал без време. „Изядох шамар“ – няма връзка със семейна драма, просто крилото ти е попаднало в турбуленция, внезапно се е сгънало и после оправило.

Ей затова езика на парапланериста изглежда сбъркан, като да говориш за сняг пред негри.

Времето

Като стана дума за сняг, редно е да се спомене за още една особеност на фъркатите. Възпитание и вербална изисканост. Не всеки английски лорд е способен да поддържа разговор за времето, така както го може нашего брата.

Звъни ти телефона. След неизбежното „Йо, братче!“, „Йо, Асенка!“ следва въпроса „Как е при теб?“ И никой, нито веднъж, няма предвид как си с парите, здравето, работата, секса, какво интересно си прочел напоследък, дали са се появили малки зелени човечета. Времето. За него ще си говорим идния половин час. Следва подробен отчет какво е било вчера, какво е днес сутринта, как се развива облачността напоследък, накъде ще те подухне към обед, влажността, градиента на температурата и височината на базата.

Сред нас има оракули, на които Емо Чолаков би следвало да се поклони до земята. Ники Йотов Скайномадски всеки ден получава поне по десет обаждания от цяла България, в петък – по двайсет, с въпроса какво е времето в Сопот днес и наоколо, и какво ще бъде през събота и неделя. Прогнозите му са убийствено точни и детайлни, с елемент на практическа насоченост. „Сега на старта духа силен гръб, значи се товарим и отиваме на арката на Беклемето да реем.“ И ви уверявам, че катеренето по завоите на Троян-Кърнаре не е залудо.

Един следобед на учебния баир Орлин ми обърна внимание как за час и нещо базата (виж речника на Дачи) се е смъкнала с двеста метра. Погледнах го интелигентно, затова последва обяснение на феномена и съответно подробна, по часове, прогноза за утрешния ден, която на всичкото отгоре се изпълни като екселска таблица. По формата на облаците се съди за посоката на вятъра, по шумулкането на листата – за силата му. И това е само аритметиката. Висшата математика Тони Бръснача ми я преподаде така: „Пич, опитваш се да предскажеш какво ще се случи след пет минути в онзи край на небето. Няма да успееш, но продължавай да опитваш. И в един момент ще почнеш да познаваш.“ Няма нищо рационално и логично в думите му, но методът работи. И не само за микрометеорологията.

И последно: за посоките

Когато парапланерист започне да ти обяснява някой маршрут в теб внезапно се надига силно желание да му шибнеш един или да се гръмнеш. Нищо общо с „направо, наляво и следващия петък вдясно“. Улица, номер... забрави.

Късна есен, не става за летене и семейно решаваме да се разходим до Анево кале. Всеки път като излетя, минавам над него, ей го де е. Е, днес малко нещо е в облаците, необикновено ниски и макар отгоре много добре да го знам, но пешком съм нямал досега удоволствието. Затова питам Дани, местен ятак на клуба, летящ, да ми обясни пътя. Предавам почти дословно:

„Вървиш по пътя, докато стигнеш боровата гора, над която правим фигури (Дърветата са последната надежда след резервния парашут за пилот, дето си е сбъркал командите.) Преминаваш през гората и ще намериш една пътека, която отива на север. Тя пътеката не е маркирана, но тук-там се вижда. Вървиш по нея и на едно място, когато има десен завой, трябва да се отклониш наляво и да почнеш да катериш баира.“

Най-удивителното е, че с тези вдъхновени указания в пълна мъгла и видимост пет метра, качих по 65-градусов сипей жена в цикъл, един брой, петнадесетгодишен момък със счупена лява ръка в гипс и петгодишно хлапе. Без жертви сред гражданското население и без да се заблудим излязохме точно на южната кула на калето. Слизането беше по-зор от качването.

Е, има и черни овце в стадото. Спешева, например, кореняк софиянка, се губи редовно, ако отиде по-далеч от хлебарницата, но това все пак е Спешева. Тя, според Емо е: „Нямате връзка с този номер.“

<< Дневниците на дилетанта 5. Парцели под водата • видимото • >> Дневниците на дилетанта 3. Струма. Сопот. Снимки