Началото

Отивайки в някое място, различно от хабитата ми, правя снимки, събирам впечатления, които са нормални... за Онова място. Завръщайки се в обичайната си среда изведнъж осъзнавам на колко интересно място съм бил.

В средпубертетна възраст (по Онова време) най-бързият начин да скокнеш в друга галактика беше да влезеш в казармата. Армията е може би най-древната институция на човешката цивилизация. В момента, в който човек е осъзнал, че трябва да се организира, за да не могат съседите да му изядат баничката, а напротив – той да изяде тяхната, и воала – пръкнала се армията. Дали заради почтената ѝ възраст или заради безумната ѝ цел – организираното убийство на големи групи хора от двете страни на конфликта, но във вселената, наречена „армия“ логиката мяза на кадаиф: странна, усукана, преплетена и въпреки това последователна.

Втори ден, откак сме приласкани в лоното на мащехата БНА. Изкарват ни 100 и кусур прясно офъкани бивши хора на затревения стадион с мисия да не оставим стръкче трева, по-дълго от пет сантиметра. Инструмент – десет малки пръстчета. Една (1) моторна косачка би се справила за нула време, докато бойците (120 на брой) си почиват, пушат или правят каквото им дойде на ум. Но това е цивилната логика, в която тревата следва да се окоси. Според армейските схващания, обаче, целта е диаметрално противоположна. Не да подкастриш футболното поле, а да намериш занятие на една сюрия избити електрони. Това е архизадачата, поантата, както казваше Велко Кънев.

В момента, в който постигнеш казармения дзен всичко става ясно и разбираемо. А кадаифа – прав като релса.

 

Поделение 28810Д. 02. Срането << • видимото • >> Чело коте книжки