Част от живота, номер 1

Понякога най-интересните са забравените пътеки.

Не се сещам за книга, в която да се говори за армия и войници, и да не се споменават базови страдания и мераци като глад, жажда, умора, студ, жега и всякакви други отклонения от средната телесна температура. Ако писателят наистина е служил, тук-там, понякога в началото още, се споменава и срането. И то не само като физиологична необходимост, а като задължителен елемент от живота.

Реално „акането“ е едно от най-демократичните действия на човек. Най-важното може да е дишането, но можеш да вдъхваш аромата на току-що стъпкана мащерка, на „Живанши“, или на помийна яма. Зависи от занятие, място, култура, пари. А виж, изхождането е едно и също за всички. Без изключение. Каквото и да папкаш: гъши дроб, фибри и зеленчуци или плесенясал хляб – на изхода продуктът е един и същ. Както казваше Марушка, изпълнена с алкохолна класова ненавист: „К'ъв е тоя, бе? Да не сере луканки?!“

В армейски контекст изтропването надхвърля физиологията и придобива емоционални шарки. Първата разлика е, че сцената на събитието не е изолирано помещение, в което можеш да останеш насаме, а... сцена. Казарменият ми кенеф представляваше прясно белосана отвън и отвътре тухлена постройка, в която с еднометрови стенички са преградени десетина-двайсет клетки. Хлорна вар ти боде носа и навсякъде около теб – хора. Щеш, не щеш забравяш за интимността и си вършиш работата, игнорирайки с труд факта, че ти е лъснал задника на всеобщо обозрение.

Това е първа казармена фаза – възприятието на елементарни (наистина базови!) събития се променя. Например: не можеш да си легнеш, когато ти се спи, но когато трябва да си легнеш, си длъжен да легнеш, дори и да не ти се спи. А стига, бе! А у дома някак си не беше така.

Втората казармена фаза е да употребиш разликите с цивилния живот за свои нужди и приятности. В конкретно-кенефния контекст: изведнъж осъзнаваш, че удовлетворяването на естествените нужди (срането) е единственото време, в което никой не те юрка, и съответно – тоалетната е „къщичката“, където си в безопасност. Когато си новобранец, те строява всеки, който не го мързи. Но в тоалетната ти си Човек. От този вид, дето звучи гордо. Там си равен с млад'джанта, със стария боец и с останалите полубожества. А това е усещане, което мехлемчи новобранската душа повече от гарнизонка (ПИГО).

И така. Всеки ден не е Великден, но понякога, предимно през съботно-неделния сезон, се случва и чудо. Времето е точно подбрано. След сутрешното почистване, заведението все още е относително сносно за обитаване, но вонята на хлорна вар е леко попрецъфтяла и се е дематериализирала. Ще рече – вече не ти се насълзяват очите и не ти скърцат зъбите, но все още гарантирано се решават проблемите със синузити от всякакъв вид и сой.

Добре е да имаш добра компания в съседната клетка. Да споделиш фас, огънче или разсъждения на теми от най-общ характер. За прозаичната част всеки се подготвя самостоятелно. На преградата до теб кацват куртка и колан, и заемаш позата на замислен орел. След първоначалните трели идва ред на общуването. Като в английски клуб – спокойно, без впрягане, с малко хумор. Бившо гадже, училищно приключение, прочетена книга, речта на фатмака от предишната вечер – всяка тема ляга като дялан камък в дувара на ленивата беседа, докато димът от цигарата бавно се вие и разпада в полусветлината, бликнала от прозореца. После тоалетната хартия се поделя по братски и се оправяте за да излезете в света на „Строй се, преброй се.“

Паузата е свършила. Поредният сеанс по приложна психотерапия е преминал. Ти си в Учебен център по радиоразузнаване, с. Мусачево. На печелившите честито.

PS. Неделна вечер. Малка групичка току-що завърнали се от отпуск сме се събрали в „клуба“. Всеки вече се е маскирал на войник с въшкарника и шинела си, но тялото все още пази топлината на цивилният душ у дома. Между кожата и грубата вълна на шаяка има слой от чисто и топло бельо. Сито нахранени (не от тиловака), добре подпийнали. Пушим и споделено мълчим в блаженство. Бебо изпуска недопушената цигара на пода (да не забравяме – все още сме на тоалетна тема). Несигурно се навежда, вдига я, издухва полепналите микроби и сладко си допушва. Край.

 

Поделение 28810Д. 03. Таратор 1 << • видимото • >> Поделение 28810Д. 01