Таратор 1

За основните елементи: земя, вода, огън и таратор.

Мусачево,
 4. отряд

Казармата е същия телевизор като цивилния живот, но черно-бял, докато отвъд портала всичко е в степени на сиво и даже шарено, на моменти. Навън учиш, работиш, срещаш се с приятели, с девойки, ходиш на кино, планина – вчепетления бол. А вътре интересните теми се броят на пръстите на едната ръка. Броенето започва с манджата.

Казармената манджа има някои нюанси. Манджата в казармата е потребност, а не наличност. Тя е символ и понятие, а не съдържание. Манджата не е храна, защото храната храни. Манджата не е и ястие, защото вкусният вкус в БНА се постига главно чрез най-добрата подправка – глада. Манджата е мероприятие, в което има интрига, традиции и митове.

Първото хапване за деня е закуската, също както вкъщи. Само че у дома, за да закусиш, си преместваш задника на два метра в уютната кухничка, а „там“ в строй трамбоваме около километър, докато стигнем столовата. Посрещат ни, строени, маси с пожълтели покривки и възкисела миризма („миризма“ да се чете между „аромат“ и „воня“). Единственият въпрос, който ни вълнува, е типа на закуската: МНО Първи вариант (без маслини) или МНО Втори вариант (със маслини). Първи вариант включва: филийка или две хляб, сирене, масло и чай. Сиренцето е таман като за мъничка мишчица на разтоварваща диета, маслото стига за две аристократично тънки мазки върху хляба, а чая... изстинал, с дъх на химикал и плувнала отгоре мазнина като нефтен разлив. Не е напитка, а последното изплакване на паницата от предишната манджа. Понякога има и намек от конфитюр. Не в чая, в закуската.

Това е Първи вариант. МНО Втори вариант (със маслини) е същата песен, аранжирана с три маслинки. И без намек за конфитюр.

Общо взето, закуската е тържество на минимализма и единственото, с което мога да я сравня, е една вечеря по време на запас. Няма да забравя трогателната фигура на по-големия брат на Боримечката, с протегната длан, където самотна консерва с размерите на аспиринче съдържаше вечерята му. И не, това не беше черен хайвер.

Обедът. С първо, второ и трето.

За дежурният по рота (този, който разпределя манджата) най-хубавото първо е таратора. Отначало се насипват до ръба паници с оригинален разтвор от баката, като за приятел. Следва втора итерация: баката се допълва с чешмяна вода, разбърква се добре и се пълнят паниците за дежурния офицер и уволняващия се набор. Трета стъпка: долива се водица (отново) до достигане на статукво и се зареждат всички стари войници. И последно: изплаква се баката с нова порция вода и се нахранват новобранците с екологично чиста мътилка. При силно желание могат да си уловят и някоя краставичка. Със супа този номер не минава, защото от чешмата не тече гореща вода. Впрочем супата и без друго наподобява недовършения обед на преживно нечифтокопитно, (по)върнат заради случайно забелязана нишка месце. Кандидатите за нея са по-малко, предимно от новобранския състав.

За „второ“ обикновено се сервира „на стария овен дядо му“, плюс някаква екзотика като: яхния от бамя или сини сливи. Сякаш четеш „Тил Уленшпигел“. Мръвката се съставлява от рога, кокали и жили, върху които е лепнат печат с годината на декапитация на овнешкия столетник. Нерядко се оказваше, че в чинията има наш връстник. Каква среща само! Умилително. В събота на обяд (преди свижданията или излизането в гарнизонка) обаче задължително се сервира „печено пиле“. Тук кавичките са неслучайни. За гражданина, който гнусливо поставя настрана супата от броколи, защото крутоните, ръ'йш ли, нямат дължимата хрупкавост по скалата на Рокфор, „печено пиле“ се асоциира с добре зачервена кожичка, опната върху сочно месо, изпускащо пара и образно казано, умоляващо да бъде изконсумирано. В допълнение, от инсталацията стърчи запечен кокал като финален щрих на майстор.

Е, в Българската Народна армия естетиката е друга. В тенекиената паница се мъдри кръстоска от кокошка (познава се по птичата кожа) и Пришелец (познава се по всичко останало – кости, стави, нокти). След безуспешни опити да се нахраниш с изчоплената миризма отиваш на свиждане при мама и тате, където първият въпрос е „Какво ядохте днес?“. Няма какво друго да отговориш, освен „печено пиле“. Поливариантност на понятията. Нонсенс.

Много я бива армията да се погрижи за измъчените майчини души. Отново загрижена, но за претоварения след съботно-неделните излишества войнишки стомах, неделната вечеря е емулсия от постен стар фасул и топла вода. Санс подправки, санс мазнинка. Фасул натюр. Естетично и икономично.

За трето/десерт имаше „спермолин“. Официалното название е „крем от нишесте“. Но баката беше пълна със субстанция, която по цвят и аромат, по консистенция и гъстота навяваше идеята за юнашко мляко. Нямаше много мераклии да го тестват на вкус.

За да съм честен, трябва да се отбележи, че въпреки оскъдните дози калории, килограмите ни в казармата се покачваха, като не броим Яви, но той стана кашик, а при кашиците фитнесът е съвсем друга бира.

 

Поделение 28810Д, 04. Хабитат на радиоразведчика << • видимото • >> Поделение 28810Д. 02. Срането