Поделение 28810Д. 07. Топло

Пернишки печки. Това беше единствения начин на отопление в епохата на развития социализъм, двайсетина километра източно от Софе. 

28810Д. 07. Топло

Пернишки печки. Това беше единствения начин на отопление в епохата на развития социализъм, двайсетина километра източно от Софе. 

Високата пернишка печка, заредена от добросъвестни дневални-ангели с подпалки и кюмюр, запалена и бумтяща. Около нея са наредени концентрично стригани новобрански глави, които пеят тихо песни на Михаил Белчев. Така, може би, евентуално, би трябвало да бъде в един по-идеален свят. Реалността, обаче, в своята квантова същност беше породила неочаквани връзки с паралелни вселени. Процесът на окисление на мумифицирани дървета, освен съгряване на околния въздух, даваше неочаквани резултати за поколения Y-хромозомни българи. Морално падение и извисяване, физико-химични експерименти, драма и комедия – всички тези явления по един или друг начин са породени  от близостта на пернишката печка и казармата.

Да започнем с корелацията печка – чехли. На пръв поглед нямат нищо общо, но се оказва, че жизнените им пътища все пак имат пресечна точка. В основата на този съюз е нуждата печката да произвежда топлина и способността на чехъла да гори. Теоретично за гориво би трябвало да служат въглищата и цепеници за подпалки. Но! Както в случая с печеното пиле, в БНА не винаги названието отговаря на същността. В противовес на популярната поговорка, че не името прави човека, а човекът прави името, в казармата упорито наричат купчините черен прах въглища, но това не ги превръща в спретнати брикети, подпалките сами се нуждаят от разпалване, с брадвата можеш да си счупиш крака, но не и да насечеш дърва.

А дневалният трябва да осигури пламък в шибаната печка. С подръчни материали. Обувките са малко баяти, за да минат през дупката на печката, но чехлите са по-вталени и някак си драмата е по-малка – имало едно-две-три чехълчета, а сега ги няма. Голяма праз. А за чепиците страданието е по-голямо. Така че някой срочнослужещ с лоша карма ненадейно остава без чехли. Ми сега?

Обезчехленият редник има две възможности: да бие чело пред ротния фатмак, да попълни образец 11, да заплати в троен размер избягалото имущество и да получи нов чифт. Другият вариант е да заимства чифт чехли от някое другарче. То даже и като описание е ясно кое е по-лесно и бързо. И се завърта един порочен, отдето и да го погледнеш, кръг: А гепи чехлите на Б, Б гепи чехлите на В, но преди В да усвои чехлите на Г, Г си е изрисувал на тях инициалите си в опит да си защити имуществото. Уви, опитът е неуспешен. Д експроприира чехлите на Г и на мястото на инициалите разцъфтява тлъста илюстрация с химикалка, под която могат да се скрият инициалите и на малоумния ми колега (бивш) Паулин Абдул Рахим Гасм ел Сид. Да не говорим, че в печката прекрасно си горят и татуираните, и чистичките чехльоци.

Единственият относително сигурен начин да си запазиш статуса на чехълопритежател беше да си ги носиш в дълбоките като циганска раница джобове на шинела. Там намираха място кутия с вакса, филия-две хляб и чехлите, разбира се.

Чехлите са нелош вариант за разпалване, но има и алтернативи откъм калоричност и единица мярка. Чехълът, все пак, е под БРОЙКА, а паркетинът, например, се мери на око. Ваксата – също. И двете съединения се потребяват целогодишно в БНА. За цивилния мозък едното се ползва за натриване на току-що изцикления паркет, а другото – за привеждане в красив вид на чифт патъци, но както вече казахме армията я кара по други закони. Затова паркетинът, с ваксата барабар, бяха незаменими и при лъскането на мозайката в коридорите, и за разпалването на печки. В нежелаещата да топлоотделя печка се наблъсква доза активно вещество и не след дълго печката почва да бумти сякаш отвътре я млатят с чукове. Изведнъж в долната си част тенекията ѝ се боядисва в ярко малиновочервено. Червенината бързо, като в анимационен филм, почва да пълзи нагоре, прехвърля се върху кюнците и достига до стената. На това място любознателният боец отива отвън да се наслади на гледката. От комина в нагроченото зимно небе изригват пламъци като от втората степен на балистична ракета. Това – с паркетин или вакса. Сапунът даваше идентични резултати.

Вечнотърсещят човешки (войнишки, ама все пак човешки) дух никога не се ограничава с вече познатото. Пробваха се и нови варианти. Така например колелото на печката в контролно-техническия пункт (пълен с камиони) се отпечата на тавана при опит да се разпали печката посредством бензин (камионите са пълни с гориво).

Спирт. Техническият спирт също беше достъпен за експерименти реактив. С него се предполагаше, че се извършва Регламент 1, т.е. почистване на техниката от мазни и мръсни пръсти. Освен за тази цел, имаше опити да се пие (след изгаряне на метиловия алкохол). Не че ни стана любима напитка, но бяхме длъжно да проверим. Е, след като разляхме в радиоколата 200-300 грама горящ спирт, тези опити рязко престанаха. Все пак в хангара имаше тонове високооктанов бензин, който от дума не разбира.

Опита на Викята да ползва спирт за разпалване ми остана в главата като завършена в своята цялост миниатюра.

Викята беше това, което се нарича „вечен новобранец“ – вечно не в час, не на мястото си, незаинтересуван от нищо. Перманентно в някаква издънка: от загубен чорап до загубен калашник (е, тогава леко се притесни). Боговете, на които той се молеше, бяха дивана пред телевизора и „маман с точните стоки“. Точните стоки – луканка, пастърма и други подобни благинки. Със забавена реч и мисъл, това синеоко недоразумение решава да разпали печката в класното ни помещение със спирта, който беше под ръка. А там вътре нещичко гори вече, но пламъкът не съответства на БДС. И Викята сипва малко спирт. Пауза. Никакъв резултат. Момъкът долива още една доза, по-солидна от предишната. Отдръпва се. Пауза. Нищо. Тогава нашият любознателен експериментатор отваря капака на печката и надниква вътре. В този момент от печката се чува едно „бааааааа-а-а-ххххх“ като въздишка на великан и от вратичката изскача сфера от пламък около метър в диаметър. В геометричния център на сферата е главата на Викята.

Пламъкът изчезва и Викята, наведен над печката, ни поглежда с огромен въпрос в очите и фини струйки дим, които се вият на спирала от веждите и перчемчето му. Точно като в анимация на Дисни. Завеса.

 

Поделение 28810Д. 08. Секс << • видимото • >> Поделение 28810Д. 06. Райони, райони