Фасове

Епизодът с нямането на цигари.

Поделение 28810Д. 12. Фасове

Имаше една такава песничка: „Фа-со-ве, фа-со-ве. Не го хвърляй, мой човек.“ Някой ми беше казал, че е от Сливенския затвор. Не знам. Но какво е никотинена криза в казармата ми е известно от първа ръка.

При всеки режим – социализъм, капитализъм, фашизъм, и по време на всяка една икономика – пазарна, планова, хаотична и срината, две стоки винаги са в наличие – алкохол и цигари. Винаги ги има на рафта и под него, без изключение. Освен едно-единствено, един-единствен път. Накратко: в казармата лавката не беше заредила с цигари, а в Мусачево „Жабата“ беше в ревизия. И настана за десетина дни цигаронямане и непушие. Мъка.

Отработваха се алтернативни източници. Най-достъпния беше Къндей. Той получаваше всяка седмица по един стек и зае позицията никотинов Крез автоматично. Уви, добър по душа, но все пак не беше Исус, та с две риби и три кутии БТ да нахрани и напуши 60 човека отряд. Този негов дребен недостатък, и донейде – съвестта, ни възпираха от твърде настоятелни опити да го мародерстваме прекалено.

Втори източник за дефицитната дрога бяха новобранците. Есента тъкмо беше захванала. Умните птици отлетяха на юг, а глупавите млади пушки ги напъдиха в заграденото да изплащат дълга си към Отечеството. А новобранецът е деликатно същество, с крехка психика и бледа физика. Не пуши каквото и да е. „Малборо“, „Ротманс“, „Кент“ и т.н. – любящи (все още) гаджета и любящи (вечно) мами редовно зареждаха любимците си с най-фин тютюнец. Имаше само един проблем: за новобранеца се грижи не само мама и тате, ами всичко шапкарско, де що е от сержант нагоре, та чак до щаба. Строга заповед беше зачетена пред отряда, че са абсолютно забранени всякакви сношения между мимозните млади бойци и бруталните извращенци-старухи. С една дума, който го хванат да размени две думи с новобранец, го окачват на парашутната кула за шията да съхне во веки веков до уволнение.

Ама трае ли се без цигари? И тръгваме с Генчо (той не е пушач, ама за компания) към Учебния център на лов. А там... милите, наредени околовръст импровизирана градинка, облечени в пресни въшкарници с още ненамачкани ръбове, новобранци, пушат, тяхната вяра. От тук насетне Генчовата версия и моята влизат в разлика. Според него грубо и нахално съм заповядал да положат за кеч и съм им обрал цигарите под заплахата от репресии. Аз си спомням друго: как възпитано и любезно ги попитах дали не биха споделили някоя и друга цигара с отрудения да брани Родината стар боец, след което тези мили момчета извадиха кой каквото има от джобовете си и споделиха, както е казано в Писанието, втората си риза.

Реколтата беше богата, но всяко нещо, което има начало, има и край, затова най-вече се разчиташе на безкрайно мизерния, но сигурен, трети вариант за добив на никотин.

Въпреки редовните сутрешни „уборки на района“, случваше се нейде между плочките на тротоара, до стената на кенефа (да бе, учил съм средно и съм завършил више и знам думи като „тоалетна“, даже и „клозет“, но в случая „кенеф“ е чистата и свята истина) и на разни други такива скътани места да се загнезди някой фас. Войнишки чепик го е стъпкал и натикал в миша дупка, после дъжд го е валял, прах и кал отгоре му, въобще... фасът е отлежал. И такива фасчета – дал господ.

Клякаш и почваш с клечка да чоплиш, чоплиш артефакти от пушаческата история на отряда. И в един момент виждаш Ляпчо (ефрейтор Орлин Ляпчев! винаги с вид на току-що събуден, спокоен, та чак умрял), свил в шепа десетина-двайсет такива огризки да върви нанякъде с хитра усмивка. „Къде отиваш?“ „Да пуша.“ И закопаваш по-здраво за твоята си доза. А ич?

Има и четвърти вариант, но той е само за тези, които са хванали Бога за шлифера или пък ротният им е Пич.

Кратко съдържание на предишните серии: дни наред нямаме цигари и пушим всичко, което може да се подпали с клечка кибрит. Няма. Няма. И няма. И изведнъж идва събота и Банкича захапва дежурен по отряд. Събира ни – това, което той нарича „щаба на ротата“, в ротната канцелария и врътва ключа. После отваря куфарчето-дипломат и от там на бял свят излизат:
– стек цигари;
– две бутилки „Столичная“;
– найлонов плик, пълен с прясно нарязана от жена му доматено-краставичкова салата.

И сядаме на лаф, водка и пушене, пушене.

Да ти се дореве чак. Тогава не е като сега, дето в ресторанта на Народния театър поръчваш плато мръвки и бутилки изстудена ракия на сервитьор, който те гледа в очите предано и а-ха да проговори. Тогава, на цялото нямане и каторга (щото казармата си е казарма, а не цирк), Дядо Коледа, Дядо Мраз и Феята на цигарите наведнъж бяха слезли заедно на Земята, въплътени в старши лейтенант Банков. Същия – Мъцалника, същия – Банкича, същия – „Еееей, момченце! Не те плаша, само те предупреждавам!“. Тоя човек успяваше без видими усилия, с лекота, да създаде отношения, които пасваха повече на мафията, отколкото на армията. Лична преданост и абсолютна лоялност в интерес на общото дело, и примерът го даваше той, а не чакаше наготово. Много са редки такива хора. За 55 години само двама съм срещнал и се броя за щастливец.

А след ден-два лавката зареди с „Арда“-дизел и „Родопи“.

 

Дневниците на дилетанта 3. Струма. Сопот. Снимки << • видимото • >> Дневниците на дилетанта 2. Фалстарт